Национален Клуб на Слависта

Звездите от най-силното поколение на Славия днес преживяват с по една пенсия
През най-стария столичен клуб Славия са минали не едно и две големи имена, които с годините са се превръщали в легенди. Повечето от тях обаче и днес се помнят най-вече със своята интелигентност, харизматичност и скромност. Разбира се, и с незабравимите мигове, които са подарили на няколко поколения слависти.
Футболистите, които носят бялата фланелка през 1963 г., записват имената си със златни букви в историята на клуба. Тогава Славия печели за втори път Купата на Съветската армия, побеждавайки с 2:0 "Ботев" (Пд) на финала. На следващата година при второто си участие в европейските турнири белите достигат до 1/8 финал за КНК. През 1967 г. същият отбор изкачва своя европейски връх. Славия става първият български клуб, който се класира на 1/2 финал в европейски турнир (КНК). Треньор на отбора по това време е незабравимият Добромир Ташков. Още преди да приключи с футбола, той преживя три инфаркта и днес парите едва му стигат за лекарства.
- Рано се родихме за футболисти, късно за партизани. Не можахме да хванем никаква далавера - шегуват се днес съотборниците на Александър Шаламанов от великото поколение.
Неслучайно именно легендарният десен защитник на Славия в момента заема един от най-отговорните постове в клуба. Шами е директор на детско-юношеската школа.
Бившият президент на БФС Димитър Ларгов все още работи във футболната централа. Дългогодишният халф на белите сега е в комисията за подпомагане на ветераните.
Помощник-треньорът от шампионския тим през 1996 г.
Георги Харалампиев управлява фирма за обувки
Другият помощник на Стоян Коцев от последния златен отбор Борис Евтимов емигрира в Америка. Някогашният ляв халф е треньор в Сан Хосе. Борето обаче не пропуска възможност да се прибере в България и да разбере последните новини от Овча купел.
Големият централен нападател, по-късно преквалифициран на защитник, Любен Тасев сега е директор на стадион "Славия". Футболистът с 300 мача и над 60 гола в "А" група е първият човек, който ще ви посрещне на Овча купел.
Бившият дефанзивен халф Емануил Манолов, когото привържениците помнят с елегантната му игра, 36 г. работеше като треньор в ДЮШ на Славия. Сега е пенсионер. Охранители в частна фирма са Антон Кръстев и Михаил Мишев - Горнобанския кмет. Те също са пенсионери, но работят, за да подпомогнат тежкото си ежедневие.
Да оцелява с едната пенсия се опитва и десният халф-бек Иван Давидов, който дълги години работи като офицер в Строителни войски.
Лявото крило на Славия от 60-те и началото на 70-те години Георги Гугалов се явява връзката между две поколения. След като приключи футболната си кариера, той бе служител в МВР. Сега е пенсионер.
Централният защитник Александър Костов - Яшко също е пенсионер. Работил е като офицер от Строителни войски.
Големият централен нападател с над 300 мача за Славия Божидар Григоров се занимава с частен бизнес. Бившият президент на клуба инвестира в областта на дървообработването
Универсалният защитник от 70-те и началото на 80-те Милчо Евтимов работи като треньор в ДЮШ на Славия. Бате Милчо е известен със своята коректност, като за цялата си кариера не е получавал червен картон.
Ваньо Костов емигрира преди години в Португалия, където се ожени. Той също е останал близо до футбола и тренира юношески отбори.
Десният защитник Иван Чакъров работи по техническата поддръжка във ФК Славия.
Вратарят Георги Илиев Гугалов е преподавател по физическо.
Железният бранител Иван Хайдарлиев работи на газостанция.
Друг бивш защитник на Славия Иван Илиев пък е в ДЮШ на Вихър (Горубляне).
Офанзивният халф Георги Минчев се е ориентирал към частния бизнес. Заедно с жена си имат фирма за недвижими имоти.
Илияз Алиев - Джери, прекръстен на Илиан Алдев е строителен предприемач
Един от най-добрите халфове в историята на Славия с повече от 300 мача за клуба строи кооперации в Асеновград.
Централният нападател Илия Величков върти няколко видеотеки в София. Той е близо и до музикалния бизнес, като прави записи на дискове.
Светослав Георгиев - Сухи е полицай във II РПУ в столицата.
Павлин Димитров също избра Португалия, където емигрира. За разлика от Ваньо Костов обаче ромът от Етрополе бере плодове.
Железният бранител Стефан Колев от шампионския отбор през 1996 г. сега е треньор на Урвич (Панчарево).
Друг футболист от златния тим Атанас Киров има строителна фирма. Левият нападател Георги Георгиев - Гандо е служител в "Кока Кола".
Започналият на 17 г. в Славия Костас Исакидис пък е съдружник във веригата за бързо хранене "Гудис". Миналият през юношеския и младежкия национален отбор играч поработи и в САЩ.
Бившето дясно крило на Славия Емил Лукач си вади хляба в трамвайно депо.
Малко тъжна история нали???

по-скоро дота тъжна но такава е съдбата на футболистите,или поне на повечето

Така е като не са учили а са решили да ритат топка Това си е тяхно решение

А това от къде е?

От "7 дни спорт" - без последното изречение.

Еми .. наистина жалко е .

Истинската причина за това тяхно състояние е, че по тяхно време нямаше такива пари във футбола. Едно е да риташ за 2 кюфтета и 300 кинта заплата, съвсем друго е да взимаш десетки хиляди левове и да имаш възможността да изкараш още повече с трансфери в чужбина.
Иначе в цял свят изборът е между образованието и футбола с много редки изключения.

Гугалов ми е предавал по физе ма са не знам дали още е в училището!!

Георги Георгиев - Гандо има мачове и в националния,а сега върти "геврека" и мъкне каси в КОКА-КОЛА.Като го видях да ми сваля каси с безалкохолно в кафето на жена ми,направо онемях........да се чудиш автограф ли да му искаш,с касите ли да му помогнеш или да плачеш.....
Обичам си родината ама.....

Най ме и тъжно за Михаил Мишев - един от героите извели Славия до полуфинал в Европа а сега в напреднала възраст пази някой паркинг за 150 лева.Не знам може би клубът трябва да помогне финансова на най -закъсалите.Иначе съм чувал как е завършир живота си може би най-талантливият играм в историята на клуба - Петър Величков.Една безкрайно тъжна история която се надявам да не се повтори с нито един друг от бившите играчи на клуба.